Кредиторите на Гърция си поставиха за цел да намалят дълга на страната с 40 млрд. евро до 124% от брутния вътрешен продукт (БВП) към 2020 г. чрез пакет от мерки.
Ще продължат обаче дискусиите за точните стъпки, които да бъдат предприети, за да се намали дълговото бреме на Атина. Обсъжда се и вариант за обратно изкупуване на гръцки облигации, както и понижаване на лихвите по спасителните заеми за Гърция.
На масата на преговорите е и печалбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) от гръцките облигации, които държи. Дискутирана е и възможността да се отложат лихвените плащания по спасителните заеми от временния фонд на еврозоната с 10 години.
Все пак постигнатата договорка отблокира забавените траншове от спасителната помощ за страната, както и за рекапитализирането на гръцките банки, отбелязва агенцията. Отблокирана е финансова помощ за страната в размер на над 43 млрд. евро, която ще започне да се изплаща до дни.
Според източник на Ройтерс, запознат с преговорите, но пожелал анонимност, финансовите министри са намерили начин да запълнят финансовия недостиг на Гърция до 2014 г.
МВФ освен това продължава да настоява, че министрите на държавите от еврозоната трябва да предприемат допълнителни мерки за понижаването на гръцкия дълг с 20% от БВП. Фондът освен това иска европейската валутна общност да се ангажира с допълнителни мерки за намаляването на дълговото бреме на Атина, но само след като Гърция изпълни договорените с кредиторите цели.
Засега Германия и северните държави от еврозоната са против допълнителното опрощаване на дългове на Гърция. Германският финансов министър Волфганг Иойбле продължава да настоява, че това е незаконно.
Не всички централни банки също така са съгласни да поемат загуби от инвестициите им в гръцки дълг. Сред тях са Bundesbank и ЕЦБ.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар