Детство
Петя Дубарова
Аз слънце на ресниците си нося
и вятър – на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.
и вятър – на протегнатите длани,
и тичам пак усмихната и боса
по камъчета бели и огряни.
Дърветата коси зелени свеждат
и облаци – платна издути, бели –
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.
и облаци – платна издути, бели –
очите ми усмихнати поглеждат,
поглеждат ме и птици, полет спрели.
Аз тичам като пролет волнокрила,
по- бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
по- бърза от лъчите, ветровете,
и бисери на радост в мен съм скрила,
на детството най-хубавото цвете.
За всички малки, по-големи и още по-големи,
пораснали и не пораснали деца,
с пожелание да запазят детското,
колкото може по-дълго в себе си.
пораснали и не пораснали деца,
с пожелание да запазят детското,
колкото може по-дълго в себе си.
Честит празник на всички дечица!
Да са ни живи, здрави, все така весели и игриви!
Честит празник на всички непораснали деца!
Пожелавам ви да не загубите детската вяра в доброто и невинната, чиста обич!
ДЕТСТВО МОЕ Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.
Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.
Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.
Честит празник на всички деца
и на всички възрастни, успяли да
съхранят в себе си по нещо детско!
Безгрижно детство и много щастие!
И не бързайте да пораствате...
Детство
Гергана Кирилова
До вчера бях малко момиче,
което играе с кукли навън.
Което най-много мама обича
и злото за него е само насън.
До вчера мечтаех да бъда голяма
с гримирано вече лице,
да бъда изискана дама,
да не казват, че съм още дете.
Но днес сълзи горещи
парят моето лице,
защото сърцето ми усеща
как тръгва си от мене малкото дете.
Тръгва си, но спомена остава
за безоблачно отминалите дни,
и детството пред очите ми минава
и моля аз детето - остани!
Но живота е суров, жесток
и има свойто страшно "не".
Затова остава невъзможно
от възрастен да станеш пак дете!
Когато децата празнуват…
Лъчезар Станчев
Когато децата празнуват
Когато се смеят децата,
в градината цъфват цветята
и слънцето в китната круша
се спира да гледа и слуша.
Когато се смеят децата,
в градината цъфват цветята
и слънцето в китната круша
се спира да гледа и слуша.
Когато децата заплачат,
над къщите спуска се зрачът,
задухва студеният вятър
и брули без жалост листата.
над къщите спуска се зрачът,
задухва студеният вятър
и брули без жалост листата.
Когато децата мечтаят,
на сълзите вижда се краят,
дъги разцъфтяват обилно
и злото навред е безсилно!
на сълзите вижда се краят,
дъги разцъфтяват обилно
и злото навред е безсилно!
Когато децата са дружни,
отстъпват войните ненужни,
че малките детски ръчички
за поздрав се вдигат към всички! отстъпват войните ненужни,
че малките детски ръчички
Източник Интернет източници
Коментари
Публикуване на коментар