Пропускане към основното съдържание

Заетост по време на криза: Политика за нови работни места

Заетост по време на криза: Политика за нови работни места
Публикуваме резюмето на доклада на Института за пазарна икономика (ИПИ) за трудовия пазар в България. Пълният текст може да прочетете в седмичния бюлетин на ИПИ.



Последните данни от Европа сочат, че икономиката на ЕС най-вероятно е навлязла в нова рецесия в края на 2011 г. В същото време пазарът на труда в ЕС отново пое стремглаво надолу, като безработицата вече устойчиво се настани над 10-процентната граница. В България проблемите също са видими – сценарият за рецесия и у нас през тази година става все по-реален, а в първите месеци на 2012 г. безработицата прескочи 12-те процента, като младежката безработица премина над 30%.

На фона на тези обезпокоителни данни, недоумение буди липсата на каквато и да било структурна политика, насочена към заетост и повече работни места. Всички публични усилия, обвързани с пазара на труда, се изчерпват с разходни политики, било то за обучения и квалификация, субсидирана заетост или други подобни и пренебрегват напълно структурните решения – промени в трудовите и осигурителни разпоредби. Ако използваме думите на Нобеловия лауреат за 2010 г. Кристофър Писаридис, всички усилия трябва да са насочени към "повече гъвкавост, по-малко осигурителни тежести и по-малко административни пречки пред новите предприемачи".

Българският опит от последните години потвърди икономическото знание, че в добри времена и при "пълна" заетост трудовите разпоредби могат да поддържат краткосрочна заетост, за сметка на производителността и конкурентоспособността на една икономика. При дълбока криза обаче, трудовите разпоредби са безсилни пред настъпващата безработица и което е по-лошото – оскъпяват неестествено труда и спъват създаването на нови работни места.

Осигурителните и трудови регулации са пречка пред заетостта и създаването на нови работни места, като тук се включват: минимални осигурителни прагове, минимална заплата и правила за допълнителното възнаграждение, колективни трудови договори и насилственото им разпространение, административна тежест по отношение на условията на труд и др.

Трудовото законодателство в България е закостеняло и не способства за създаването на нови работи места. Алтернативата е фокусът да падне не върху разходването на средства, а върху облекчаване на регулациите и тежестите върху труда. Изброените по-долу предложения съвсем не изчерпват административните тежести върху труда, но дебатът върху тях е добра основа за една нова политика, насочена към по-гъвкав пазар на труда, по-малко пречки пред предприемачите и новите работни места, както и повече избор за работник и работодател.

Сред предложенията на ИПИ са:

1. Връщане на минималните осигурителни прагове на нивата отпреди кризата (2009 г. )
За периода 2009 – 2012 г. минималните осигурителни прагове скочиха с около 20%, въпреки нарастваща безработица. Данни на НОИ сочат, че един на всеки четирима се осигурява на или съвсем близо до минималния праг – от началото на кризата относителният дял на осигурените на минимума расте именно заради необоснованото административно покачване на праговете;
2. Премахване на минималната работна заплата
Основната причина за бедността в България е ниската заетост, а не ниските заплати – по официални данни при безработните рискът от бедност е 7 пъти по-голям от този при работещите. Покачването на минималната работна заплата способства за сегментацията на пазара на труда, ощетява ненаетите и ограничава заетостта.
3. Преосмисляне на трудовите разписания:
Отпадане на възможността министърът на труда да разпростира колективни трудови договори (КТД)
Отпадане на някои текстове за допълнително възнаграждение – като клас "прослужено време"
Равнопоставеност между работник и работодател при подаване на предизвестие за напускане/освобождаване – достатъчно е работодателят също да дава предизвестие, както се изисква и от работника, без това предизвестие да е придружено от обосновка
Облекчаване на изискванията за условия за труд за "нискорискови" предприятия/сектори
4. Свиване на административната тежест в трудовото законодателство:
По-малко бюрократични изисквания в трудово законодателство – като например графика за платен годишен отпуск
По-малко административни изисквания при разписанията за условията на труд в "нискорискови" предприятия/сектори (инструктажи и книги; оценка на риска и програма за намаляване и предотвратяване на риска)
Предвид високия риск от нова рецесия в България и продължаващо вече четвърта година свиване на заетостта и покачване на безработицата, е крайно време да се помисли за по-ефективни политики за създаване на работни места. Една такава политика би следвало да започне от изготвянето на цялостно нов Кодекс на труда, в който да залегне концепцията за минимални регулаторни, административни и финансови тежести върху труда.

Източник dnevnik.bg

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ралица Тошкова в порно снимка

В общество от педали и вечни скандали се взриви и още един сексскандал, този път на невероятния модел  Ралица Тошкова , врътнала едно фелацио на предполагаемия късметлия Владо Арабаджиев, с когото се знае, че красавицата има отношения. Стана модерно да гледаме порно снимки и клипове на звезди, така че скоро време ще вземат да ни станат банални, но дотогава има още какво да се види. На всички бе любопитно да надникнат в дебрите на сексуалните възможности , които  адреналинката  Яна  показа пред цяла България или пък на други звезди, но определено тя бе в класацията топ десет зад позиция номер 1. Сега има и други кандидатки да си показват “дреболиите” като вече споменатата палавница Тошкова. Девойчето е имала много любовници като например футболиста Ники Михайлов и Александър Младенов, както и още една тайфа с известни пелейбои, така че кой е на знаменития фотос, не се знае, въпреки че за най-вероятен се смята  Арабаджиев . В крайна сметка може да заключим, че с възможностите на сексапил

Коледни и зимни изображения и картички

Коледни пожелания Коледни стихотворения за деца

България излага на опасност връзките си и с Израел, и с арабските страни

Близо две седмици след експлозията в пълен с израелски туристи автобус българските следователи казват, че още не са идентифицирали атентатора и не обявяват публично кой смятат, че стои зад атентата. Ако следите продължават да са неясни, какво ще е отражението на трагедията върху малката балканска страна, е ясно: тя излага на опасност тесните си връзки както с Израел, така и с арабските страни в Близкия изток, пише в днешния си брой в. "Ню Йорк таймс". Българските власти видимо не са склонни да се присъединят към израелския премиер Бенямин Нетаняху, който публично хвърли вината за атентата върху Хизбула и Иран - становище, което неофициално се споделя от американски представители. Вместо това правителството се опитва да не разкрива подробности по разследването, надявайки се да избегне грешки в ситуация с глобални политически последици и отражения върху сигурността на фона на все повече свидетелства за война в сянка между Израел, от една страна, и Иран и Хизбула от друга. Вестн