Въпросите на "Дневник":
1. Как оценявате първите 100 дни на президента Росен Плевнелиев
2. Нещо изненада ли ви в поведението му? Какво и защо?
3. Успя ли да произведе новина? Коя е тя?
4. Бихте ли го посъветвали да коригира нещо в поведението си?
БОРЯНА ДИМИТРОВА, АЛФА РИСЪРЧ
Боряна Димитрова: Прекалено старание на новопрохождащ политик
1. Първите 100 дни бяха изпълнени със старание и желание да се наложи публично като активен, широко скроен и не робуващ на идеологически догми президент. Същевременно, прекаленото старание на новопрохождащ политик, съчетано с неясния профил на президентската институция, произвеждаше и не дотам желани ефекти. Стремежът към активност водеше до безкритичен подбор на част от изявите му, към по-широка скроеност - до разпиляност, а идеологическата разкрепостеност - до неумение да очертае собствен фокус, различен от този на Регионалното министерство.
2. Изненадва ме бавното излизане от предизборния режим. За човек като Плевнелиев, който идва от бизнеса и не е следвал дългогодишните политически клишета, е странно, че толкова време не може да се върне към деловия, прибран, целенасочен начин на изказ и поведение. Което се отразява върху тежестта на политическото му присъствие.
Възможно е обаче и друго - да не става въпрос за "връщане" към бизнес почерка, а за овладяване на новата функция, за което 100 дни не стигат. Всеки, който не носи политиката в кръвта си, очевидно трябва по-дълго да учи и практикува, за да постигне автентичност и успех.
3. Не виждам новина в първите 100 дни, но това не е и толкова важно. По-важното е да успее да зададе посока и очаквания към президентската институция, която все още остава с неопределено място в българския политически живот, нещо като апендикс.
Позитивно е например, че г-н Плевнелиев организира консултации с политическите сили и се опита да очертае приоритети. Принос би било обаче, ако постигне съгласие по конфронтационни теми, които разделят политическите сили и обществото, а не просто по такива, които никой не оспорва.
Аз лично съм горещ радетел на санирането на сградите. Къде обаче ще отиде енергийната ефективност, ако следващото правителство отново отвори проекта АЕЦ Белене?
При очерталия се траен дефицит на парламента да произвежда качествен политически дебат и съответно стратегически консенсус, президентската институция би могла да поеме подобна роля. Консенсусът по един стратегически проблем би тежал много повече от десетки стандартни заседания, завършващи с обичайните пожелателни становища.
4. Съвети в българските медии, дал Господ. За себе си спазвам принципа да не давам съвети, ако не ми ги поискат. Г-н Плевнелиев би трябвало да следва съветите на онези, чието мнение сам пожелае да чуе.
ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ, ПОЛИТОЛОГ
Евгений Дайнов: Да се преобрази в Петър Стоянов, но без периода с каскета
1. Колеблив старт след заявки за революционизиране на институцията откъм съдържание. Крачка напред – две назад.
2. Втрещяваща беше публичната му подкрепа за точно определен икономически субект с лоша репутация. Спомнете си: в момента, в който Бойко Борисов се опита да ни представи Цеко Минев като владетел на българските планини, Плевнелиев застана до него и ни очерта светли бъднини на десетки нови ски писти по всички български планини като панацея за излизане от кризата. Заемането на страна е категорично забранено на президента, който е представител на всички българи в еднаква степен.
Това е не само удар по институцията, но и много лош прецедент. Всякакви кандидати за монополни икономически позиции оттук насетне си правят планове да ангажират президента с подкрепа за себе си.
Петър Стоянов казваше, че работи като рекламен агент на България. Недопустимо е президентът да работи като рекламен агент на нещо, по-малко от България.
3. Новина? - Объркването на Чехия последователно с Полша и Чехословакия.
4. Съвет? - Да се преобрази в Петър Стоянов, но без периода с каскета.
ГЕНОВЕВА ПЕТРОВА АЛФА РИСЪРЧ
Геновева Петрова: Все още изглежда като експерт, влязъл временно в управлението
1. Оценката е колебливо встъпване в ролята му на Държавен глава. Разбира се, това е едва началото на мандата, но то можеше да бъде по-открояващо се. Президентът заяви отделни приоритети, но те нито бяха достатъчно дискусионни, нито представени като систематизирана визия, за да достигнат до хората. В резултат, малка част от избиратели биха успели да назоват конкретни негови ангажименти към този момент.
2. Не толкова изненада, а по-скоро разминаване с традиционните очаквания от един президент е фактът, че той все още изглежда повече като влязъл временно в управлението експерт, отколкото като представител на ключова държавна институция.
Вярно е, че президентът Плевнелиев инициира и проведе месец на политическите консултации, но най-силните послания, които бяха излъчени от тях, от една страна, са пожелателни, а от друга, се въртят около доскорошния му ресор в правителството – инфраструктура, енергийна ефективност, диверсификация, електронно управление.
Все още не сме станали свидетели на действия от негова страна, които да позволят да бъде припознат като партньор на политическите сили в търсене на консенсус по спорни въпроси или като коректив за проблемни решения на изпълнителната и законодателни власти.
3. Ако говорим за новина в смисъла на сензация – нямаше. Като по-значима информация от президентството през този период бих определила акцента върху стратегията "България 2020" и дебатите около изготвянето на нови закони за специалните служби.
КОЛЬО КОЛЕВ, МЕДИАНА
Кольо Колев: Основно предимство - не досажда на обществото, основна слабост - същата
1. Не се оправдаха прогнозите ми, че "няма да се излагаме пред чужденците". Първата чуждестранна визита на държавен глава, по покана на Росен Плевнелиев в качеството му на президент, започна с гаф. Да поздравиш Вацлав Клаус като президент на Полша и несъщесвуващата Чехословакия е доста забавно. Но то и в предизборната надпревара се видя, че международната политика не му е силата.
Опитът му да се наметне с ореол на визионер устремил поглед в бъдещето (стратегия "България 2020") също изглежда слаб. Визираните шест приоритета изглеждат като опит за поезия писана от инженер - технократски "видения" за светлото бъдеще. В тях, за мен, отсъства основната визия – образованието, здравеопазването, качеството на нацията! Има магистрали, "инфраструктура на водния сектор"... Отсъства човекът!
Накратко – основното му предимство е, че не досажда на обществото и на медиите. Основната му слабост – същата!
2. Категорично нищо не ме изненадва. Сега му предстои да предостави НРС и въобще цялата власт на службите в ръцете на Цветан Цветанов. Ако джироса помилванията, българското гражданство и ордените на г-жа Попова ще може добре да си отдъхне в следващите години. Само ще трябва да го информират за националността на пристигащите гости и името на държавата в която е!
Чудесно се вписва в управлението на ГЕРБ (или това което се нарича управление). Честно казано, ако някой ден стана премиер, би ми се искало да имам такъв мил и отзивчив президент.
3. Извън забавната сценка с Вацлав Клаус – не. Както казах той не досажда на обществото и медиите.
4. Ако иска да стане Президент (Главното "П" не е случайно), трябва да стане такъв! Това означава да имаш визия и мнение – не по водния сектор, инфраструктурата и "балансираното регионално развитие". Трябва да имаш визия за света, посоката на движението му, световните процеси ... и мястото на малка България във всичко това. Една мъничко по-глобална визия. И да имаш мнение за властта, управлението и доколко то съответства на това което провиждаш за след 10 – 15 години. И куража да го споделиш публично – да влезеш остро ако трябва. Такива едни простички неща. И ако наистина иска да стане Президент, който някой ще запомни, трябва да си намери кауза. Да стане "Президентът на ..."
Татяна Буруджиева, политолог
Татяна Буруджиева: Президентът се е превърнал в ПР на правителството и главно парафира
1. Това е първият президент на България, който не използва своите 100 дни. Не е ясно кои са приоритетите, президентската институция няма дори ясна структура. Ще дам един пример - имаше бърза реакция за оставката на шефа на НЗОК и никаква реакция за случващото се в службите.
Започна с консултации с парламентарните сили, отчете ги на парламента. Това добре. В същото време - гафове при първите важни държавни визити, липса на каквито и да е политически послания към нацията.
Ако мога да обобщя - президентът се е превърнал в ПР на правителството и основната му дейност е да парафира. Какво, защо, какво произтича от това – по тези въпроси президентството мълчи. Единствените ясни послания идват от вицепрезидента, който е първият толкова активен вицепрезидент. Но това, че знаем точните позиции по повод убежищата, едва ли е най-сериозният въпрос пред българските граждани.
Смисълът на 100-те дни в политиката е да се даде шанс на политиците да покажат какво искат и какво могат да направят. От стоте дни на президента става ясно само какво не е успял да свърши като министър.
2. Изненадана съм от устойчивото усилие на българския президент да произвежда лишени от съдържание и позиция фрази. Лошото е, че в официални визити става ясно, че са лишени и от знание. Защо съм изненадана от това? Защото това е президентът и от него се очаква (ако не е знаел какво е да си президент или ако не е искал да е политик) да следва дълга си с достойнство. Поведението му е лишено от такова – ако прочетем по-внимателно някои укази, ще видим как президентът е сведен до ръка, държаща писалка за подпис от едни министри. Това е недопустимо.
3. Освен новини тип Румяна Желева. Не си спомням други. Не че нямаше възможности, просто не владее (явно и екипът му) политическия смисъл, който да извлича от събитията, които организира. С други думи – не може да формира политики и, следователно, на произвежда новини.
4. Бих препоръчала да стане президент. Предишният си бъркаше функциите с първата дама. Настоящият се държи като арменски поп.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар