В народопсихологията ни е заложено от учениците да се очаква да са „мултифункционални” - еднакво добри по всичко и да проявяват еднакъв интерес към съвсем различни сфери на науката и изкуството. Стимулира се стремежа към високи резултати заради самите резултати, без да се правят усилия да провокират самите тинейджъри да открият смисъл в това, което изучават.
По тази причина често се случва някъде към втората или третата година от обучението в университета студентите да осъзнаят, че нямат абсолютно никакъв интерес към изучаваната специалност (избрана в много случаи на случаен принцип) или че изборът им на специалност е бил подходящ, но искат да получат нещо повече от висшето си образование, а настоящият университет не им го предлага.
Тогава настъпва един много съществен момент. Младите хора трябва сами за себе си да направят още един избор – дали да останат в познатата среда и да оползотворят доколкото могат след това полученото образование или да повярват в своите възможности да променят ситуацията към по-добро. Животът цени гъвкавостта у хората и обикновено тези, които не се страхуват да променят курса, са тези, които придобиват ценни житейски умения и все повече самоувереност. Те имат големи шансове да работят нещо, което наистина им харесва.
Някои студенти се прехвърлят в друг български университет, а други искат да продължат обучението си в съвсем различна страна. Решението за прехвърляне в чужд университет не е запазена територия за студентите от Източна Европа. Понякога това решение е мотивирано от желание за цялостна промяна на средата и начина на живот. В последните години тези Великобритания стана пример за масови трансфери на студенти от Острова към други европейски държави, където таксите за обучение са много по-ниски.
В началото идеята за такава стъпка може да изглежда много далечна, но трансферите са напълно възможна алтернатива и естествен резултат от тенденцията към глобализация и мобилност на студентите и работната ръка в Европейския съюз.
Взети са конкретни мерки за улесняване на този процес още през 1999 г., когато в Болония министрите на образованието на 29 страни от Европа ( България е една от тях), подписват споразумение за изграждане на „Европейско пространство за висше образование”. Създава се система от кредити, които да спомогнат студентската мобилност в тези държави и трансфера на студентиот един университет в друг.
Най-често изискваните документи са академична справка (transcript of records) и евентуално легализирана диплома за средно образование, ако не е придобито в България. Университетите имат право да изискват и други документи, което означава, че е добре да се проучи как стоят нещата с конкретния университет, на който сте се спрели.
Друго нещо, което е важно да се провери предварително е колко кредити от изпити, които сте получили в настоящия университет ще бъдат признати в избрания от вас университет. Възможно е университетът, в който искате да се прехвърлите, да има споразумение за пълно академично признаване на обучението, получено в друг университет по дадената специалност. Колкото по-съвместима е учебната програма във вашия университет по съответната специалност с Европейските стандарти за образование, толкова повече изпити ще ви бъдат признати и прехвърлянето ще стане по-лесно.
Когато вземете решение да се прехвърлите в чужд университет, важно е да направите информиран избор на университет и да сте спокойни, че знаете какво може да очаквате от висшето училище и държавата, към които сте се насочили. В такъв момент е добре да можете да разчитате на компетентната помощ на консултантски фирми като Forum der Medizin, за да сте сигурни, че ще извлечете максимум ползи от инвестицията на време и пари, която ще направите за осъществяването на желанието за такава промяна.
Автор: Мария Димитрова
Източник Forum der Medizin
Коментари
Публикуване на коментар