Наричаха го и Мадиба - името на рода му и изразяващо привързаност прозвище
Възглавил борбата на чернокожите срещу расисткия режим на белите, опитали се всячески да институционализират сегрегацията в Южна Африка, Мандела прекарва между 1964 и 1990 г. общо 27 години в затвора.
Зад решетките той се превръща в символ на потисничеството над народа му, докато целият свят протестира и организира концерти за освобождаването му. Още преди да бъде освободен обаче, той се научава да разбира противниците си (като дори научава езика им африкаанс и изучава поезията им), научава се да им прощава и да работи заедно с тях. Това му носи Нобеловата награда за мир за 1993 г., поделена с последния президент от времето на апартейда, Фредерик Де Клерк.
Архиепископ Дезмънд Туту, друг виден борец срещу апартейда и нобелов лауреат, го нарече "Световна емблема на помирението", тъй като успя умело да постигне разнорасова и относително стабилна демокрация в страната си без твърде много сблъсъци. Представлявайки партия Африкански национален конгрес (АНК), от 1994 до 1999 г. Мандела е първият президент на новата "разноцветна" държава.
Нелсън Ролихлала Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в селцето Мвезо, в югоизточната част на страната. Произхожда от кралската фамилия Тембу на народността кхоза.
По-късно се мести в съседното село Куну, където, както сам казва, прекарва най-щастливите си години, на детството, след което получава добро образование. Учителката му го нарича Нелсън, а баща му - Холишаза ("немирник, размирник" на езика кхоза). Мандела от ранна възраст проявява непокорен дух.
Като студент той е изключен от университета Форт Хеър след конфликт около избирането на студентски представители, а после, 22-годишен, бяга от къщи, за да се отърве от уговорен брак. Идвайки в Йоханесбург, буйният младеж добива реална представа за сегрегацията, на която са подложени цветнокожите.
Там той среща Уолтър Сисулу, който става негов наставник и най-близък приятел, и го въвежда в редиците на АНК.
Голям почитател на жените и боксьор любител, Мандела работи временно на различни места, като наред с това учи за адвокат. С Оливър Тамбо и други млади хора основава Младежка лига на АНК и бързо поема ръководството на партията, смятана за твърде безхарактерна пред режим, който през 1948 г. институционализира апартейда.
След като през 1960 г. Африкански национален конгрес бива забранен, арестуваният многократно Мандела минава в нелегалност. Той участва в създаването на въоръжено крило на АНК. През 1962 г. Мандела отново е арестуван, а две години по-късно е осъден на доживотен затвор. По време на делото той произнася известната си пледоария - изповед: "Борих се срещу господството и на белите, и на чернокожите. Най-скъпият на сърцето ми идеал е свободно и демократично общество, в което всички живеят в хармония и имат равни шансове. Надявам се да живея достатъчно дълго, за да доживея това, но ако трябва, за този идеал съм готов да умра".
Мандела прекарва 18 от общо 27 години в затвора в каторгата Робен, малък остров в крайбрежието на Кейптаун. През последните му години там, когато краят на режима на апартейд вече се вижда, изключително тежките условия в затвора се смекчили.
На 11 февруари 1990 г. "затворник номер 46664", чието лице никой вече не познава, най-сетне е освободен. Снимката му на излизане от затвора до съпругата му Уини обикаля света. В Южна Африка една не избухва гражданска война, но бившите противници успяват да се споразумеят за насрочване на демократични избори на 27 април 1994 г. АНК ги печели убедително.
Обичан от чернокожите, спечелил постепенно уважението и любовта на белите, изумени от това, че не таи огорчение, цялата страна започва да нарича президента "Мадиба" - името на рода му и изразяващо привързаност прозвище.
През 1998 г., в деня, когато навършва 80 години, Мандела се жени за трети път - за вдовицата на бившия президент на Мозамбик Самора Машел - Граса Машел. През 1999 г. Мандела се пенсионира и малко след това се оттегля от политическия живот, прекарвайки времето си между Йоханесбург и Куну.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар