7, 9 или 11 постни ястия на Бъдни вечер; кокошка и баница на Коледа

Коледната елха дошла у нас от Западна Европа

На Бъдни вечер (Малка Коледа) цялото семейство се събира на тържествена вечеря.

Според българската народна традиция на обредната трапеза (която се слага върху слама на земята) се нареждат



7, 9 или 11 постни ястия:

варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник.

Когато се разчупи погачата, първото парче се нарича на умрелите и се оставя на иконата; следващите се раздават по съответния ред на всеки член от семейството и на домашните животни.

Обичаят повелява да не се става по време на яденето.

Всички стават заедно, а после трапезата не се прибира, защото се вярва, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Следващият ден - Голяма Коледа (Колада, Божик, Божич), е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници, познат в цялата българска етническа територия.

На обредната трапеза се слагат:

пача, свинско печено, прясна пита, баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле, печена кокошка. (из "Календарни празници и обичаи на българите", кратка енциклопедия на БАН, 2000 г.)

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа -

сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми

и постепенно се превръща в техен образ символ. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва нова ера; той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво.

Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни - пет предпразненства (20-24.ХII) и два празнични дни (25-26.XII).

Още малко за Бъдни вечер

Бъдни вечер, или както се нарича още от народа - Суха Коледа, Крачун, Наядка, се празнува в навечерието на Рождество Христово.

В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова и се чества като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват.

Ако се върнем много назад във времето ще открием

Деня на раждащото се слънце.

Празникът се чествал и от египтяни, и от финикийци, и от асировавилонците, и от персите.

Такъв празник имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Даждбог. В основата на празнуването му бли магичен ритуал.

Когато християнството се наложило като религия, то не могло да отхвърли изцяло езическите традиции. Така християнски и езически елементи се сплели в едно.

На празника Бъдни вечер надвили народните обичаи.

И така още с идването на зората започва подготовката за вечерята. Стопанката, най-възрастната жена в семейството, замесва хляб, наречен "бъдник", "боговица", "вечерна".

Изображението на житен клас, рало, животно и т.н. стои като украса на питката. В нея пък се поставя паричка, зърно, сламка. Всички те са символи на плодородието и богатството.

Колкото по-рано се седне на тържествената вечеря, толкова по-рано ще узрее житото. А колкото са повече ястията на трапезата, толкова по-богата ще е годината, вярват хората.

Най-възрастният мъж в семейството разчупва питката и раздава на всички. Чака се полунощ, идването на първите коледари и раждането на Христос.

Бъдни вечер е най-важният семеен празник, посветен на дома и огнището.

Източник e-psylon.net