Започваме с ГЕРБ. Тъй като от пресцентъра на партията съобщиха, че председателят Бойко Борисов няма да дава интервюта по време на кампанията, разговаряхме с бившия министър по еврофондовете и един от основните автори на програмата на ГЕРБ Томислав Дончев.
Четири години магистрали, детски градини, ниски данъци. Правителството пада. Обещавате в новата програма магистрали, детски градини, ниски данъци. Какво е новото и кой е най-силният аргумент да се гласува за ГЕРБ?
- Правителството не пада, подава си оставката. Има разлика. Не беше свалено. Има фундаментални неща, които не могат да бъдат подлагани на съмнение. Подобряването на инфраструктурата е императив. Може би не е редно да бъде най-първият от всички приоритети, но eдва ли някой ще спори, че всички видове инфраструктура – и пътна, и железопътна, зелената инфраструктура и т.н., имат нужда от подобряване. Има сектори, където нуждите са от порядъка на милиарди и дори при интензивен режим на инвестиране, какъвто има през последните години, ще са необходими десетилетия. За пример мога да дам ВиК сектора. Там нуждите са от минимум 10 млрд. евро, които дори да бъдат усвоени европейските фондове до последния цент, дори да бъде добавено два пъти по толкова държавно финансиране, пак парите, които ще се отделят, ще са два пъти или три пъти по-малко от необходимите. Това е императив.
Това, което също не може да бъде подлагано на съмнение, е добрата бизнес среда. Голямата тема на тези избори е доходи и заетост, съвсем основателно, не само заради "гражданския дневен ред" и всички драми на всички политици от улицата. Като че ли има и консенсус между политическите сили по този въпрос. Разликите са как стигаме до доходи и заетост. Единственият път според нас за по-високи доходи и заетост е повече икономика. Това означава повече инвестиции, повече производителност на труда, повече фирми. Нелепо е някой да твърди, че ще генерира доходи и заетост на база по-добро преразпределение. Още по-нелепо е някой да твърди, че ще генерира повече доходи и заетост, като иззема повече от хората.
Един политически нюанс – тръгваме от убеждението, че разумният човек знае как да управлява парите си. Той може да ги управлява в масовия случай по-добре, отколкото може да ги управлява държавата. Ние не излизаме с претенцията, че ще съберем нови пари от хората, примерно, че ще вдигнем данъците и по този начин ще гарантираме нови работни места и заетост.
Всички сякаш ги е страх да вдигат данъците в тази кампания. БСП започнаха с по-крайни идеи, за да стигнат до 20% данък за доходите до 4500 лв.
- Не съм забелязал страх. Колегите от БСП започнаха с тези за национализация и съм много радостен да видя, че поне в последния вариант на програмата, не знам дали ще е последен, няма нищо в тази посока. Това е добра новина.
Повтарям - повече икономика означава запазване на ниските данъци, както и добра инфраструктура, работна сила с добра квалификация, означава и добро административно обслужване, работеща съдебна система, прогнозируема среда.
Това беше и фокусът през последните години. Очевидно е, ако има префокусиране, къде е то. Влизайки в жанра на признаване на грешките, такава беше недостатъчният замах при намаляване на административната тежест по отношение на фирмите и на второ място по отношение на гражданите.
Акцентът върху еврофондовете е силен.
- Това не е вследствие персоналните ми сантименти към еврофондовете.
До каква степен еврофинансирането може да гарантира растеж?
- До много голяма. Не е нормално за десетилетия растежът в една държава да е базиран на приходи от европейските фондове. Те по-скоро би следвало в преходната фаза, когато държавата намалява разликите с другите, да имат основна роля. Не е нормално десетилетия наред европейските фондове да генерират растеж.
Но точно държава като България, следвайки алгоритъма, сработил в други европейски държави, в момента трябва много да разчита на тях и трябва да ги ползва максимално – и като обем, и като качество. А пък и ако погледнете данните от последните години, очевидно е, че ако не са основният мотор на растежа, то определено са адреналинът.
Две трети от ръста на БВП, колкото и да е скромен, по изчисленията, базирани на математическия модел SIBILA, се дължат на европейските фондове. 60% от инвестиционния ресурс на държавата изобщо се дължат на еврофондовете. Няколко реформи в няколко ключови сфери също се дължат изцяло на финансирането с европейски пари. Няма как да нямат водеща роля.
Как си обяснявате нарастващото доверие в ГЕРБ след протестите, което опонентите ви намират за нелогично?
- Не е нелогично. На първо място, наред със справедливите искания на протестиращите част от дневния ред на улицата включва по-добра държава. Наред с това се появи и масовият страх, че в стремежа си да създадем по-добра държава някой иска да я разглоби съвсем. В този смисъл, особено с акта на подаване на оставката и, претендирам, държавническото поведение, което беше демонстрирано, ГЕРБ утвърди образа си на сила, свързана с разума и с конструктивизма. От друга страна, според мен голяма част от политическите опоненти сбъркаха, предлагайки абсолютно екзотични, нереалистични послания, подценявайки в това число интелигентността на избирателите.
Това между другото - не мога да разбера защо - е циклично повтаряща се грешка. Аз, макар и да не съм типичният политик, имам по-скоро експертен профил, но по една или друга причина от 2007 г. няколко пъти ми се налага да участвам в избори, съм научил един урок, който не знам защо никой не учи.
Първото е, че с черен PR не се печели кампания. Второ, не бива да се подценява интелигентността на избирателя. Знаем как сработва механизмът – някой за пръв път излиза от лъскавия си кабинет, разхожда се сред хората, те го питат за пенсиите, питат го защо ВиК им е наложило запор на апартамента и още два-три такива въпроса и той решава, че трябва да атакува от ниско, с най-примитивни послания. Такова поведение се наказва. Виждал съм го неведнъж.
Като казахте пенсии, пише, че сте вдигнали пенсиите с 40% и се опитах да изчисля как се получава точно такова увеличение. Не успях.
- Размер на средната пенсия за 2008 г., сравнено със средната пенсия сега. В номинално изражение.
Ако по този начин ги вдигнете с още 40...
- Пенсиите са голяма тема и тук има и емоционални, и политически, и чисто икономически аргументи. Емоционалните и политическите – и аз имам баба, да е жива и здрава, имам и майка, и двете са пенсионерки. Иска ми се всички български пенсионери да взимат по-високи пенсии.
Това са социални аргументи.
- Това са емоционални, хайде, да кажем, и социални аргументи. Има и икономически, разбира се, по-високи пенсии означава повече потребление. Наред с това си дайте сметка каква е чисто демографската ситуация в България и състоянието на социалните фондове. Само ще припомня, че в България работят 2.1 млн. души при 7 млн. население. Изключително неблагоприятна демографска структура. Всички искания за вдигане на пенсиите в крайна сметка трябва да се съобразяват с реалната икономическа конюнктура. Може да звучи сурово, но това е реалността. Не бива да забравяме, че освен пенсии публичните разходи трябва да финансират и други неща, включително реформи и подобряване на инфраструктурата. Защото, освен да изплаща пенсии, българската икономика трябва и да расте. Само така можем да станем по-богати.
Ако не успеете да съставите правителство, в парламент с БСП, ДПС, "Атака" и "България на гражданите", с кого бихте се коалирали, за да управлявате?
- Никой в момента не се занимава с коалиционни валентности.
От гледна точка на кампанията това е важно. Хората искат да знаят какво да очакват.
- Откровено казано, от началото на кампанията никой не ме е питал с кого ще се коалирам. По-скоро ме питат какъв ще стана. Това, за което работим, политическата цел е по възможност самостоятелно управление. Най-чистият вариант. Един носи отговорността. Коалиционният формат е европейски, има създадена коалиционна култура, има практики в тази посока. Българският политически живот не е достатъчно зрял по много причини, най-вече с латентното размиване на отговорности.
Колкото до това аз какъв ще стана – аз съм универсален войник. В момента работим за цели, не за позиции.
Ще има ли оставки в ръководството на партията, ако ГЕРБ загуби изборите?
- ГЕРБ ще спечели изборите. Можем да разгледаме и други хипотези – какво ще се случи, ако завали градушка, а не е слънчево. ГЕРБ ще спечели изборите. И го казвам не защото внимателно следя социологическите изследвания, а защото поне по 6 часа на ден си говоря с всякакви хора. Не на събрание – по улиците, по пазарите, навсякъде, със собствениците, с работниците, с мениджърите.
В последния месец Цветан Цветанов излиза на преден план в кампанията – много повече от Бойко Борисов. Не се ли притеснявате, че хората ще си помислят, че Цветанов е истинският лидер на партията? Или поне че има някакво раздвоение?
- Не съм забелязал нещо подобно. Завчера и вчера бяхме с г-н Цветанов в избирателния ми район. Фактът е, че ГЕРБ има няколко ключови фигури, с които се идентифицира, нормално е той да е една от тях. Не съм забелязал нюанси от подобни настроения.
Казвали сте, че ГЕРБ е единствената партия, която признава грешките си и не се страхува да прави промени там, където е сбъркала. Останаха ли ви "кадри"?
- Нека да разчоплим въпроса с кадрите. Партията е колективна структура, в нея има десетки, даже хиляди хора, няма как всички да са съвършени. Няма как в някои случаи да нямаме изненади, в това число неприятни. Това се случва навсякъде по света. Разликата е, когато има проблем или компрометирана фигура, как се реагира по отношение на нея – дали се замазват нещата, или имунната система се задейства веднага и проблемът бива решен. Имали сме и кадрови, и политически грешки, но сме реагирали винаги безкомпромисно.
Изненада ли беше Мирослав Найденов?
- В някаква степен да.
Не сте срещали критики към него, когато говорите с хората и с бизнеса?
- Няма някой, по отношение на когото да не съм срещал критики. Работата на хората е да критикуват, а работата на политиците е вследствие на критиката да стават по-добри. Дали има кадри – само екипът, с който готвим програмата, е почти 20 човека, по-скоро млади, по-скоро експерти и професионалисти и по-малко политици, които покриват целия спектър от сектори. Това не е единственият отбор. Не бих казал, че има дефицит от кадри. А и изобщо не искам да коментирам нещата в сравнителен план.
Как ще коментирате скандала с подслушването(интервюто е направено на 18 април, преди освобождаването на шефа на ГДБОП Станимир Флоров - бел.ред.)?
- Това е част от серията скандали, които предстои да гледаме до края на изборите - къде истински, къде инсценирани. Мнозина не се научиха, че вариантът за печелене на изборите е с печелене на доверието на избирателя, а не с очерняне на противника. А и филтърът на доверието на хората в предизборна ситуация се запушва и става силно критичен към всякакви подобни сензации, които излизат.
А принципният коментар е дали е необходима реформа в тази част от службите и националната сигурност. Вероятно да. "Скандалът" е силен аргумент в тази посока. Няма силна държава в света без силни служби - организирана престъпност, тероризъм, използването на специални разузнавателни средства е част от инструментариума. Няма разумен държавник, който би се отказал от този инструментариум.
Наред с това трябват всички гаранции, че с него не се злоупотребява. Очевидно системата, която съществува последните две десетилетия в България, не дава достатъчно гаранции, че някой, бил той служител на МВР, на службите или какъвто и да е, няма да злоупотребява с този инструментариум. Трябва реформа, не съм специалистът в сектора за сигурност. Има няколко модела в света, въпрос на дебат е, включително и след изборите, каква точно да бъде реформата.
Тук е труден балансът между запазването на ефективността на подобен инструмент и гарантирането на граждански контрол - знаете, че в голяма степен двете си противоречат. Но съм убеден, че има потенциал за подобрение и, дай боже, "скандалът" да има оздравяваща роля. Да може държавата, с всички гаранции за запазването на гражданските права, да ползва този инструментариум.
Ако ГЕРБ спечели изборите, как ще гарантира независимостта на съдебната власт?
- Съдебната власт, разбира се, е важна тема - голяма част от упреците към страната са отправяни натам, и абсолютно справедливо. Особено през последните 10 години критиките от европейските ни партньори са за състоянието на съдебната власт.
От законодателна гледна точка претендирам, че реформата на съдебната система е завършена. Това е много tricky (от англ. в смисъл на "крие опасности") обаче. Приемането на един акт, на една норма не гарантира, че процесите след това произхождат обезателно от плътно съответствие с нормата. Както съм казвал и преди - ако беше така, наличието на семеен кодекс би гарантирало, че всички семейства са щастливи.
Оттук нататък е необходима още воля и енергия, очевидно политическа такава, реформата да бъде завършена в съответствие с приетата нормативна база. Да не забравяме и най-силното лекарство, което се "изхаби" в тази предизборна надпревара - електронното управление. Когато се прилага електронно правосъдие, това означава един постоянен вътрешен натиск по отношение на всички правораздавателни органи да работят според правилата - бързо, акуратно, без да зависи от нечия воля, всичките им действия да са прозрачни.
Съдебната система има и изключително сериозни трудности, свързани с материалната база - сгради, зали, оборудване и т.н. Не говорим за помощ и съдействие от страна на държавата, но не можем да пренебрегнем и този ангажимент.
Добрата съдебна система е ключов фактор и за бизнес средата.
- Несъмнено. В скоба - във всички анализи, от Световната банка до българските анализатори, се посочват няколко проблема пред развитието на бизнеса. А и когато си говоря с предприемачи - и български, и чуждестранни инвеститори - отговорите са сходни.
Чуждите инвеститори харесват това, че данъците са много ниски, че земята е евтина, че цената на работната сила не е толкова висока, част от тях признават и че България им харесва като място за живеене.
Големите болки са нивото на административното обслужване, и то не обезателно корупцията. Много служби с недобре координирани ангажименти. И в един момент се оказва, че ти ако си съвестен предприемач, трябва да минеш през всички тях, да трошиш един изключително сериозен процент от времето си да попълваш бланки, документи и прочее.
Втори проблем - квалификацията на работната сила. Не става въпрос специално за старшия персонал -инженери и тежки специалисти, макар че и това е проблем. Което няма как да не бъде коментирано като отговорност на държавата. Говорим за работниците. Повечето фирми поддържат вътрешнофирмена система за обучение, което е показателно. Това е свързано и с нивото на доходите, и с производителността на труда. Често мениджърите казват, че има адаптационен период от три месеца и той изобщо не е свързан с квалификацията, а изобщо със способността да полагаш системен труд. Дали ще издържиш на темпото, или просто ще се откажеш. Поради тежките турбуленции на прехода един от основните проблеми на работниците е в умението изобщо да полагат системен труд.
Третата болка е съдебната система - по-скоро на трето място, ако трябва да ги степенуваме.
Външната политика - не се очертава нова фигура, а е и слабо застъпена в акцентите от програмата ви. Николай Младенов не е в листите...
- На първо място, не се предвижда геополитическа преориентация на страната. Чуваме за нови вектори на стратегическо партньорство, в посока Южна Америка, посока Иран, подобно нещо няма.
Това е в програмите, които излизат напред с икономическия план "Ран - Ът" от началото на 90-те (изготвен от американския икономист Ричард Ран за прехода към пазарна икономика - бел. ред.)като причина за бедите на България. Говорим сериозно.
- Първо, от опита в последните години, когато България се опита не само да бъде член, а да бъде активен член на Европейския съюз, има един фокус по отношение на по-активно и ефективно участие в процеса на вземане на решение в европейските институции. Съвет, парламент, комисия - натрупахме опит, тази линия трябва да продължим. ЕС е колективна структура, там се вземат решения, които са най-добри за съюза. Това по никакъв начин не противоречи на това всяка държава да гони специфичния си национален интерес. Той невинаги противоречи на общоевропейския. Капацитетът на самите държавни институции и отвоюването на силни позиции на България трябва да продължи.
Второ, през 2018 г. имаме председателство. Подготовката за него трябва да започне минимум три години преди това, а в по-добрия случай - 4 години преди това, което означава, че буквално догодина страната ни трябва да започне да се подготвя. Тук има и много политическа работа. А председателството не е само изпълнение на ротационен ангажимент, то е шанс за насочване на фокуса към страната, за активен външнополитически PR, но най-вече политически шанс. Само обучението на експертите, които ще имат конкретни ангажименти, свързани с председателството, трябва да започне минимум 2 години и половина преди самото председателство.
Трето - в рамките на мандата България трябва да завърши процеса по приемането и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Има кандидатура, която трябва да бъде подготвена, защитена, няма как специален акцент да не е изграждането на по-адекватна система за закрила на правата на българите, които са в чужбина. По същество има две различни геометрии - едната е в държавите, които не са членове на Европейския съюз, но ситуацията от последните месеци налага и нов акцент - защита на правата на българите, които работят в други европейски държави. Нека не забравяме, че ЕС е едно отворено пространство. Не можем да ограничим многото българи, които предпочитат да учат, работят и живеят в чужбина.
Здравеопазването също присъстваше слабо в акцентите от програмата.
- С две думи - реформите в здравеопазването трябва да продължат. В последните години, къде поради кадрови грешки, къде поради липса на воля или недостатъчен външен натиск, голяма част от реформите не бяха реализирани. Тук можем да коментираме нивото на профилактиката, спешната помощ, спешните центрове, времето и техническата осигуреност за транспортиране на място, до което пациентът може да получи качествено обслужване.
Можем да коментираме и нивото на контрол от страна на НЗОК по отношение на разходите, усилията за подобряване на инфраструктурата в здравеопазването, включително снабдяването с високотехнологична апаратура, което трябва да продължи. Има, разбира се, технически нюанси - като водещ преговори с Европейската комисия допреди месец знам, че България може да получи още милиони финансиране за високотехнологично оборудване за големите болници. Но само на базата на детайлна, ясна 4-годишна програма за сектора за здравеопазване. Здравеопазването в последните години е ярко доказателство какво се случва с един нереформиран сектор - увеличава се финансирането, едва ли има някой икономист, който да отрече, че парите за здравеопазване са повече, но задоволеността на потребителя е по-ниска. Даваш повече пари и получаваш по-малко.
Какво ви звучи реалистично от програмите на основните ви опоненти?
- По отношение на БСП, ако съм видял последната им програма - няма национализация, това е добрата новина. Премахването на плоския данък всъщност означава връщане на скалата с прогресивното подоходно облагане, а не просто въвеждането на наказателен данък над 4500 лева. Това не може да бъде окачествено като добра новина, но е по-малко лошата спрямо наказателния данък.
Малко ми е чудно - знам, че в БСП има грамотни икономисти, как са се съгласили изобщо да бъде артикулирана подобна мярка. Тя няма да доведе до повишаване на благосъстоянието на българите по няколко причини.
Основната част от бедните не са сред работещите, а сред безработните. Намаляването с малко на данъчната тежест няма да ги направи по-богати, но ще отвори огромна дупка в бюджета - над 1 млрд. лв. Засега не е ясно по какъв начин ще бъде компенсирана.
Отделно, разбира се, предложеният вариант ще доведе до изсивяване на икономиката. Това е свързано с абсолютно всички форми на наказателен данък, където има стръмно изкачване над определен доход. Мога да ви обещая, че ако някой иска да въведе подобна система, лицата със заплати над 4500 лв. ще започнат да намаляват, намаляват и накрая ще изчезнат.
Всичко останало са едни добри думи - не бих могъл да кажа лошо нещо за електронното управление, но бих коментирал, че в някаква степен е заимствано от други програми, включително от нашата. Но добрите идеи нямат авторско право. Трябва да бъда доволен от подобно предложение.
250 хиляди работни места - това е малко. България има нужда от повече - 300 хиляди. Само че някой да ги обещае тези места, не е адекватно. Не държавата, а бизнесът трябва да ги създаде. Иначе това означава разходи от 1-1.5 млрд. В момента ние поддържаме субсидирана заетост на 150 хил. души, от които 25 хил. от държавния бюджет, а останалите по ОП "Развитие на човешките ресурси".
Субсидираната заетост има своята роля, която не можем да отречем, но тя е близо до границите, които имаме към момента. Тя е насочена към обезкуражените, които не трябва да губят трудови навици, и към младежите, които все още нямат такива. Категоричен съм, че там трябва да се поддържа субсидирана заетост, не обезателно чрез публичните институции, а например с оперативните програми - чрез стимули за предприемачите да наемат млади хора. И тук свършваме.
С програмата на "България на гражданите" не съм се запознавал подробно, видях там 32 хрумвания или нещо подобно, някои от тях са, пак казвам, добри. Няма значение, дори да се повтарят точки в програми, това означава, че има консенсус по темата.
Някои от нещата са не особено сериозни. Една добре звучаща мярка като осигуряване на безплатни лекарства за децата до 7-8 години звучи хубаво, но не се знае колко ще струва и откъде ще дойдат парите.
Нашата програма е много по-сурова - ние не обещаваме чудеса, всяко нещо, което е поето като ангажимент, е изчислено. Спирали сме до нещата, които могат да се случат.
Надявам се това, че сме се придвижили към това, че честността е най-добрата политика, да не ни изиграе лоша шега. Все си мисля, че българите ще оценят разума и честността. Чудеса се случват на фестивала на магическото изкуство "Златна котка" в Габрово, не в политиката и икономиката.
Източник dnevnik.bg
Коментари
Публикуване на коментар