Пропускане към основното съдържание

На този ден преди 8 години... или за една нормална България


Обръщение на Меглена Кунева по повод навършването на 8 години от подписването на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. На 25 април 2005 г. в качеството й на главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС, Меглена Кунева е един от четиримата български държавници, които полагат подписа си под Договора.



Драги съграждани, скъпи приятели,

на тази дата преди 8 години подписах Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. За мен 25 април е ориентир какво сме направили с живота на страната си.

Когато слагах името си, редом с подписите на европейските политици на 25 държави, както и всеки ден от седемте години на преговорите, си казвах: “Ще видите, сега вече нищо не може да ни спре!”

Представях си България скоро - само след няколко години - просперираща, нормална европейска страна. Вярвах, че с малко помощ и дисциплина отвън, тук законите най-после ще важат за всички, грижата за нормалния човек и свободата ще заемат нови територии, децата ще растат в по-справедлива среда от тази на родителите си. Знам, че като народ не сме нито по-малко умни, нито по-малко трудолюбиви от успелите.

За съжаление, тази България, която си представях тогава, днес я няма. Не я строим, рушим я. Вижте икономиката ни, заетостта, растежа, заплащането – съвсем не са европейски. Разделени сме - на граждани срещу политици, на работещи срещу пенсионери, на пациенти срещу лекари, на подслушвачи срещу подслушвани. И се оказа, че осем години не сме били “в крак с времето” и България е още по-далеч от европейския свят - тя дори вече не преговаря с него.

Резултатът – децата ни се евакуираха от България с темпове, непознати и за турското робство. Защото некадърното управление и поруганата справедливост са новото робство.

Всеки родител се радва детето му да може да пътува, да се образова в престижен университет в Европа - да, това са ползите от членството ни в Европейския съюз, но и всеки иска семейството до себе си, децата и родителите да са заедно. Това е нормалното.

Днес обаче българският родител няма очи да каже на детето си да остане тук, защото знае, че тук мечтите му ще катастрофират. А децата не искат да разчитат на нормални условия на работа в България, за да могат да помагат на родители, баби и дядовци. И заминават. Най мащабните средства в икономиката идват от спестените навън пари - тези, които децата, близките ни изпращат в България.

Това не е нормално. Грешим като общество и държава. Грешим като избираме хора, които не знаят кое е добро и кое е зло, кое е напред, кое е в полза на България и как да го постигнат.

Успехът на държавата може да се случи само през уроците на изминалите години. Този успех просветва във всеки талантлив българин, във всеки трудолюбив човек, във всяка добра дума или жест, които продължавам да срещам ден след ден из страната. Намирам го в производството, което, въпреки държавата, продължава да се крепи, в желанието на хората да работят, да се образоват, да се борят.

Затова знам, че ще се получи!

Този път трябва да се получи. Нямаме друга надежда, освен нас самите.

Аз вярвам в страната ни. Вярвам във всеки, който не се е отказал от нормалните човешки неща – свобода, права, работа, семейство, приятели, инстинкт за справедливост, грижа и бъдеще за децата, мисъл за България. Във всеки, който, въпреки трудностите, дава кураж на другите.

Ще се получи!

Ако всеки от нас направи усилие в името на нормалността. Ако вярваме в нея. Ако спрем да се доверяваме на еднодневките и месиите във властта. Ако най-после на тези избори се поинтересуваме къде, кога, с какво са се доказали пред България кандидатите, какво са направили за нея, какво образование имат, какво ще направят, за да живеем по-добре след две, три, четири години. Ако не забравяме, че от тези хора ще зависи на колко километра от тук ще живеят децата ни.

Затова, драги съграждани, скъпи приятели, изразете вашата позиция! Каквато и да е тя, кажете я! Излезте и гласувайте на изборите на 12-ти май! В името на нормалността.

Благодаря ви!


С уважение,
Меглена Кунева
Председател на “Движение България на гражданите”

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ралица Тошкова в порно снимка

В общество от педали и вечни скандали се взриви и още един сексскандал, този път на невероятния модел  Ралица Тошкова , врътнала едно фелацио на предполагаемия късметлия Владо Арабаджиев, с когото се знае, че красавицата има отношения. Стана модерно да гледаме порно снимки и клипове на звезди, така че скоро време ще вземат да ни станат банални, но дотогава има още какво да се види. На всички бе любопитно да надникнат в дебрите на сексуалните възможности , които  адреналинката  Яна  показа пред цяла България или пък на други звезди, но определено тя бе в класацията топ десет зад позиция номер 1. Сега има и други кандидатки да си показват “дреболиите” като вече споменатата палавница Тошкова. Девойчето е имала много любовници като например футболиста Ники Михайлов и Александър Младенов, както и още една тайфа с известни пелейбои, така че кой е на знаменития фотос, не се знае, въпреки че за най-вероятен се смята  Арабаджиев . В крайна сметка може да заключим, че с възможностите на сексапил

Коледни и зимни изображения и картички

Коледни пожелания Коледни стихотворения за деца

България излага на опасност връзките си и с Израел, и с арабските страни

Близо две седмици след експлозията в пълен с израелски туристи автобус българските следователи казват, че още не са идентифицирали атентатора и не обявяват публично кой смятат, че стои зад атентата. Ако следите продължават да са неясни, какво ще е отражението на трагедията върху малката балканска страна, е ясно: тя излага на опасност тесните си връзки както с Израел, така и с арабските страни в Близкия изток, пише в днешния си брой в. "Ню Йорк таймс". Българските власти видимо не са склонни да се присъединят към израелския премиер Бенямин Нетаняху, който публично хвърли вината за атентата върху Хизбула и Иран - становище, което неофициално се споделя от американски представители. Вместо това правителството се опитва да не разкрива подробности по разследването, надявайки се да избегне грешки в ситуация с глобални политически последици и отражения върху сигурността на фона на все повече свидетелства за война в сянка между Израел, от една страна, и Иран и Хизбула от друга. Вестн