Едно от най-честите влияния от разговорната практика е "тъ"- изговорът при членната морфема при съществителните имена от женски род - "власттъ", "отговорносттъ", "необходимосттъ". Това правят 72,5% от българските политици. Книжовно-езиковата правоговорна форма изисква да се изговаря ясно "та", посочи Миланов.
По думите му съгласуването при формите за учтивост също показва силно разколебаване - "вие сте бил", "вие сте виждал", "вие сте дал съгласие".
Наблюдава се и съкращаване на групи гласни и съгласни - "ваш'то", "зат'ва", редукция на "е" в "и" - "ифект", "становищи", "плинарно времи", "министерствуту". Често се употребява "ме" окончание при първо лице множествено число - "допуснеме", "убедиме", "използваме". Бройната форма е проблем при 65% от българските политици - "12 министъра и 13 заместник-министъра, 14 кмета".
Според Миланов тези особености на разговорния език се проявяват от политиците, за да бъдат по-близо до своята аудитория, а словото им - живо, динамично и разнообразно. След като политиците спазват определен дрескод на обличане в парламента, би трябвало да правят същото и в изказа си, като спазват правилата на книжовния език, смята Владислав Миланов. Той добави, че това се случва не толкова от некомпетентност, а по-скоро от несъобразителност на ситуацията.
Другият съставител на книгата Надежда Михайлова-Сталянова посочи, че когато политиците говорят метафорично, много често политиката е възприета като театър. Използват се думите "политическа сцена", "сценарий", "постановка".
Други засегнати сфери са спорта - "президентството да бъде център-нападател", "играчи", "надпревара", музиката - "играе ролята на първа цигулка", "опитва се да дирижира", "познат репертоар", войната -"политически фронт","стратегия", "политическо оръжие", играта и забавлението - "скрити козове", "надцакване", "промяна на правилата".
Наблюдава се и свръхупотреба на думи като "ресурс", "визия, "случва се", "приоритети", които са загубили съдържанието си.
Наблюдението откроява езикова агресия, изразена чрез директна словесна нападка, фамилиарност, вулгарност, неуважение към събеседника, преекспониране на "Аз"-а, избягване на неудобни въпроси.
Според изследователите формата на парламентарния контрол е изчерпана - той все по-често се превръща в нервно изчитане на предварително подготвени текстове, като нерядко в бързината политиците дори не могат да учленят коректно звуковете.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар