В полицията работи такава система, но обществото почти нищо не знае за нея. Необяснимо е защо 22 години се укрива тази информация от него, след като то е в правото си да знае дали полицията разполага със съвременни възможности, за да го защитава от престъпността. Още повече, че осигуряването на модерните информационни технологии за подпомагане на полицейските служители в борбата им с престъпността са финансирани с обществени средства.
В качеството си на главен проектант и ръководител на проекта на тази система си позволявам да направя обществено достояние информацията за нея, което съм убеден, че ще е от полза за участието на обществеността в противодействието на престъпността.
Системата беше въведена в редовна експлоатация на територията на цялата страна през периода 1981 - 1985 год. и стана неразделна част от процесите на разкриване и предотвратяване на престъпления. Досега, след всяко обновяване на хардуера, стандартния и приложния софтуер е претърпяла многократни преименувания.
За краткост по долу системата ще я наричам ПИС(полицейска информационна система).
Обекти на системата
В централната и териториалните бази данни на ПИС са интегрирани милиони записи за:
- лица от криминалния контингент (осъждани лица, разследвани с полицейска регистрация, лица с множество криминални прояви, санкционирани по закон (напр.за дребно хулиганство или за футболно хулиганство) и др.);
- неразкритите престъпления;
- откраднатите вещи, в т.ч. издирваните МПС;
- издирваните лица;
- жертвите на престъпления;
- заявителски материали и сигнали за извършени престъпления;
- досъдебни производства;
- полицейските служители, потребители на системата.
На основата на методологията на ПИС, напоследък беше разработен проект на т.н. Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), който към настоящия момент е в процес на доразвитие по програма ОПАК.
Обработвани данни за обектите
Данните, които се събират за обектите на системата, при какви условия се събират и съхраняват тези данни, на кого могат да се предоставят, сроковете за съхранение и реда за унищожаването им са строго определени в съответни законови и подзаконовите нормативни актове.
При събирането на данните се спазва правилото, че в системата се въвеждат само данни, които са отразени в първични процесуални и други служебни документи, чиито образци са утвърдени със закон. Такива са например, обр. Протокол за оглед на местопроизшествие или обр. на Дактилоскопичен лист за снемане на пръстови отпечатъци или обр. на Карта за полицейска регистрация, обр. на Телеграма за обявяване за издирване и т.н.
Основни групи данни за лице от криминалния контингент:
- Имена и други идентификатори на лицето;
- Лични данни (месторождение, местоживеене, месторабота, образование, професия, умения и др.);
- Снимки;
- Словесен портрет(особености и особени белези по частите на тялото и външността му);
- Дактилоскопични отпечатъци;
- Престъпно минало, почерк на извършване на престъпления;
За неразкритите престъпления, освен фактите за събитието(вид, време, място) се описват т.н. в криминалистиката - модус операнди (съвкупност от характеристиките на начина на действие при извършването на престъплението).
Ефективността на ПИС
Същността на ПИС се изразява в това, че позволява за всяко престъпление с неизвестен извършител автоматизирано да се съпоставят данните за извършителя, установени от полицията на мястото на извършването му, съобщените данни от потърпевшия или от свидетели със данните на лицата от криминалния контингент. При разработката на концепцията на системата е отчетено, че съгласно науката криминалистика и многогодишните международни полицейски практики, най вероятните потенциални извършители са лица от криминалния контингент. За България около 75% от извършителите, за нарушения на законите, вече са попадали в полезрението на полицията. Така, че ако от една страна, полицията поддържа коректно с актуална информация базата за криминалния контингент и, от друга страна, ако обществото оказва необходимото съдействие, предоставяйки всички данни, станали му известни за извършените престъпления, средната разкриваемост на престъпленията може да достигне 75%, ползвайки изключително мощното интелигентно средство, наречено тук ПИС. Нека само споменем, че не малко престъпления са разкрити чрез обработката на намерени на местопроизшествията дактилоскопични следи, оставени от извършителя, съпоставяйки ги със съхраняваните в базата дактилоскопични отпечатъци, снети от лицата от криминалния контингент.
Освен това, системата позволява автоматизирано да се анализира всяко извършено в момента престъпление, сравнявайки го по модус операнди или по намерени дактилоскопични следи с останалите неразкрити престъпления, извършени по рано. Така се установяват и разкриват престъпленията, извършени от едни и същи лица.
С неоспорима висока ефективност са заложените интелектуални възможности в системата, за да осъществява автоматично разпознаване на определени ситуации, изискващи полицейска реакция, и автоматично сигнализиране на компетентните полицейски служители за предприемане на незабавни действия. Например, в случай, че в системата постъпи в реално време информация, за определено лице, че е задържано на местопроизшествието за извършено тежко престъпление, а по данни от системата се окаже, че то има законно разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, системата генерира сигнално съобщение до съответните полицейски служители да му отнемат разрешението и оръжието. В ПИС са реализирани подобни десетки ситуации за автоматични сигнализации.
Защо българската полиция не разкрива голяма част от престъпленията ?
Освен ниския професионализъм на българската полиция, една от основните причини за плачевното състояние на противодействието на престъпността е, че редовите полицаи и техните началници не използват пълноценно и правилно възможностите на полицейската информационна система. На опонентите на тази категорична констатация бихме задали риторичния въпрос-какво ще стане с една банка с клонове в страната, ако някои от служителите й престанат да използват, или неправилно работят с информационната система на банката?
Ръководството на МВР се нуждае от комплексен анализ на причините за това, но само от независими експерти. Публична тайна е, че не малка част от водещите ИТ експерти на МВР, злоупотребявайки с недостатъчната компютърна компетентност на полицейските ръководства през последните години, свикнаха да ги заблуждават ненаказано. Резултатите от това са налице.
Димитър Ганчовски
dganchovski.blogspot.com
В качеството си на главен проектант и ръководител на проекта на тази система си позволявам да направя обществено достояние информацията за нея, което съм убеден, че ще е от полза за участието на обществеността в противодействието на престъпността.
Системата беше въведена в редовна експлоатация на територията на цялата страна през периода 1981 - 1985 год. и стана неразделна част от процесите на разкриване и предотвратяване на престъпления. Досега, след всяко обновяване на хардуера, стандартния и приложния софтуер е претърпяла многократни преименувания.
За краткост по долу системата ще я наричам ПИС(полицейска информационна система).
Обекти на системата
В централната и териториалните бази данни на ПИС са интегрирани милиони записи за:
- лица от криминалния контингент (осъждани лица, разследвани с полицейска регистрация, лица с множество криминални прояви, санкционирани по закон (напр.за дребно хулиганство или за футболно хулиганство) и др.);
- неразкритите престъпления;
- откраднатите вещи, в т.ч. издирваните МПС;
- издирваните лица;
- жертвите на престъпления;
- заявителски материали и сигнали за извършени престъпления;
- досъдебни производства;
- полицейските служители, потребители на системата.
На основата на методологията на ПИС, напоследък беше разработен проект на т.н. Единна информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), който към настоящия момент е в процес на доразвитие по програма ОПАК.
Обработвани данни за обектите
Данните, които се събират за обектите на системата, при какви условия се събират и съхраняват тези данни, на кого могат да се предоставят, сроковете за съхранение и реда за унищожаването им са строго определени в съответни законови и подзаконовите нормативни актове.
При събирането на данните се спазва правилото, че в системата се въвеждат само данни, които са отразени в първични процесуални и други служебни документи, чиито образци са утвърдени със закон. Такива са например, обр. Протокол за оглед на местопроизшествие или обр. на Дактилоскопичен лист за снемане на пръстови отпечатъци или обр. на Карта за полицейска регистрация, обр. на Телеграма за обявяване за издирване и т.н.
Основни групи данни за лице от криминалния контингент:
- Имена и други идентификатори на лицето;
- Лични данни (месторождение, местоживеене, месторабота, образование, професия, умения и др.);
- Снимки;
- Словесен портрет(особености и особени белези по частите на тялото и външността му);
- Дактилоскопични отпечатъци;
- Престъпно минало, почерк на извършване на престъпления;
За неразкритите престъпления, освен фактите за събитието(вид, време, място) се описват т.н. в криминалистиката - модус операнди (съвкупност от характеристиките на начина на действие при извършването на престъплението).
Ефективността на ПИС
Същността на ПИС се изразява в това, че позволява за всяко престъпление с неизвестен извършител автоматизирано да се съпоставят данните за извършителя, установени от полицията на мястото на извършването му, съобщените данни от потърпевшия или от свидетели със данните на лицата от криминалния контингент. При разработката на концепцията на системата е отчетено, че съгласно науката криминалистика и многогодишните международни полицейски практики, най вероятните потенциални извършители са лица от криминалния контингент. За България около 75% от извършителите, за нарушения на законите, вече са попадали в полезрението на полицията. Така, че ако от една страна, полицията поддържа коректно с актуална информация базата за криминалния контингент и, от друга страна, ако обществото оказва необходимото съдействие, предоставяйки всички данни, станали му известни за извършените престъпления, средната разкриваемост на престъпленията може да достигне 75%, ползвайки изключително мощното интелигентно средство, наречено тук ПИС. Нека само споменем, че не малко престъпления са разкрити чрез обработката на намерени на местопроизшествията дактилоскопични следи, оставени от извършителя, съпоставяйки ги със съхраняваните в базата дактилоскопични отпечатъци, снети от лицата от криминалния контингент.
Освен това, системата позволява автоматизирано да се анализира всяко извършено в момента престъпление, сравнявайки го по модус операнди или по намерени дактилоскопични следи с останалите неразкрити престъпления, извършени по рано. Така се установяват и разкриват престъпленията, извършени от едни и същи лица.
С неоспорима висока ефективност са заложените интелектуални възможности в системата, за да осъществява автоматично разпознаване на определени ситуации, изискващи полицейска реакция, и автоматично сигнализиране на компетентните полицейски служители за предприемане на незабавни действия. Например, в случай, че в системата постъпи в реално време информация, за определено лице, че е задържано на местопроизшествието за извършено тежко престъпление, а по данни от системата се окаже, че то има законно разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, системата генерира сигнално съобщение до съответните полицейски служители да му отнемат разрешението и оръжието. В ПИС са реализирани подобни десетки ситуации за автоматични сигнализации.
Защо българската полиция не разкрива голяма част от престъпленията ?
Освен ниския професионализъм на българската полиция, една от основните причини за плачевното състояние на противодействието на престъпността е, че редовите полицаи и техните началници не използват пълноценно и правилно възможностите на полицейската информационна система. На опонентите на тази категорична констатация бихме задали риторичния въпрос-какво ще стане с една банка с клонове в страната, ако някои от служителите й престанат да използват, или неправилно работят с информационната система на банката?
Ръководството на МВР се нуждае от комплексен анализ на причините за това, но само от независими експерти. Публична тайна е, че не малка част от водещите ИТ експерти на МВР, злоупотребявайки с недостатъчната компютърна компетентност на полицейските ръководства през последните години, свикнаха да ги заблуждават ненаказано. Резултатите от това са налице.
Димитър Ганчовски
dganchovski.blogspot.com
Коментари
Публикуване на коментар