Ромите – най-належащият проблем с човешките права у нас

Маргинализацията на ромското малцинство остава най-належащият проблем при спазването на човешките права в България. Това отчита Държавният департамент на САЩ в годишния си доклад за състоянието на човешките права по света през 2011 г.


В доклада се обръща внимание на насилието от страна на крайнодесни екстремисти над роми, мюсюлмани и други религиозни общности.

Корупцията продължава да е пречка пред административния капацитет на правителството и общественото доверие в съдебната система и други държавни институции, се отбелязва още в документа.

Други нарушения на човешки права в България според Държавния департамент са тежките условия в затворите и други места за принудително задържане, включително пренаселеността.

Има сигнали за лошо отношение към затворници и арестанти, особено към членове на малцинства. Отбелязват се бавенето на съдебната система при вземане на решения, сигнали за злоупотреба със СРС, насилие и дискриминация над жени, насилие над деца, дискриминация на членове на ромското и турското етническо малцинство, антисемитски вандализъм, трафик на хора и дискриминация на хора с увреждания, на лесбийки, гейове, бисексуални и травестити, както и срещу заразени с ХИВ/СПИН.

Правителството е взело мерки за съдебно преследване и наказване на официални лица, извършили злоупотреби в службите за сигурност и на други места в държавното управление. Действията им обаче често са неефективни, а безнаказаността е проблем, се отбелязва в доклада.

Законът в България гарантира свободата на словото и на печата и правителството в общия случай спазва тези права. Има обаче изразено от много места безпокойство от доминацията на медийния пазар от бизнес интереси, търсещи политическо влияние.

Неправителствени организации съобщават, че журналисти практикуват автоцензура или вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки за публикуване или на положителни материали за лидерите и престъпните групировки, или на отрицателни материали за съперниците им.

Има освен това сигнали, че собственици на медии са принуждавали журналисти да променят начина, по който отразяват фактите. Журналисти са се оплакали, че някои медийни компании държат неофициални списъци на политически партии, хора и теми, които трябва да се отразяват само в положителна светлина.

Медийната собственост остава само частично прозрачна и няма граждански мониторинг на субсидираните от правителството медии, които са най-популярните извън столицата, се посочва още в доклада.

Наблюдателите определиха местните и президентските избори от 2011 г. като свободни и честни и като отразили "съблюдаването на основните права и свободи", но отбелязаха и сигнали за купуване на гласове и слабости в организацията, се казва в документа на Държавния департамент, цитиран от БТА.

В него се посочва още, че през ноември и декември прокуратурата е завела 102 дела, а съдът е осъдил 18 души за нарушения на избирателния закон на местните и президентските избори от октомври. Продължава разследването по още 42 случая на изборни нарушения.

Източник dnes.bg