Лихвите по кредити и депозити в развитите държави на Западна Европа са доста по-ниски. Ако речем, че лихвата по депозита е 1 или 2%, съвсем спокойно и кредити може да се отпускат на 3% лихва. В България лихвите по депозитите са в рамките на 5-6% и естествено, лихвите по кредитите растат - 7, 8, 9% и нагоре. Като добавим и степента на риск, който при нас е по-голям, защото процентът на необслужваните кредити е внушителен в България в сравнение със Западна Европа. Ако ние имаме над 20% необслужвани кредити, то за Западна Европа процентът е 5. Така че нивото на необслужваните кредити вдига степента на риска и това кара българските банки да се "застраховат" с по-високи лихвени проценти."
"Накъдето и да тръгне ЕС, България е губеща". Това показва анализът в "24 часа". Според изданието, сценариите за изход от финансовата криза в Европа са три. Единият е нов Европейски договор. В него трябва да се положат основите на интегриран ЕС. С един финансов министър, една хазна, изравняване на данъците и социалните плащания. Такъв договор ще върне България на позициите отпреди 2007 г. в една общност, в която ще си правим компания с други бедни или задлъжнели държави.
Вторият сценарий предвижда създаването на две паралелни валути - северно и южно евро. Тъй като България не се разплаща с евро, ще остане в една премълчавана трета част - в ъгъла за непоправимите. Най-реален и най-разумен е третият сценарий. Той предвижда държавите от ЕС просто да се придържат по-сериозно към настоящите договори. В тях всички мерки, предвиждащи икономическа стабилност и политическа интеграция са приети. Само дето никой не ги спазва."За да излезем от кризата, ни е необходима повече Европа", отбелязва в интервю за "Монитор" Вивиан Рединг, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по правосъдие, основни права и гражданство.
На 9 септември ще приключат най-широките досега публични консултации по правата на гражданите, чиято цел е да се определят възможните пречки, които гражданите на ЕС все още срещат. Рединг посочва, че България е сред 10-те страни с най-активно участие. Над 7200 души от цяла Европа вече са отговорили на интернет анкетата. "Твърдо съм убедена, че за да излезем от кризата, ни е необходима повече Европа, а не по-малко. И за тази цел се нуждаем от ангажираността на нашите граждани. В края на краищата Европа се отнася до всички нас, до нашите права, нашите опасения и нашето колективно и общо бъдеще. Следователно гражданите следва да ни водят по пътя към по-силна и по-интегрирана Европа", смята Рединг.
Заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов обяснява пред "Труд" популярността на страната ни в Русия". Той посочва, че при руските туристи ръстът през юли е 30% от началото на годината в сравнение със същия период на м.г. В Русия България е изключително популярна като дестинация (91%) и се ползва с висок позитивен имидж (80%). Интересът е не само към морския туризъм, но и към ски, спа и културен туризъм. При Украйна увеличението на туристите от началото на годината е 40,5%. Според данните на БНБ приходите от международен туризъм за първото полугодие са 1,889 млрд. лв. и в сравнение със същия период на м.г. са нараснали с 0,5%. Можем да очакваме приходите от туризъм да надхвърлят миналогодишното ниво от 5,578 млрд. лв. 2,5 млн. чужденци са били у нас за 7 месеца.
Как се похарчиха стотици милиони евро без никакъв ефект, коментира "Сега". България разполага с около 2,6 млрд. лв. по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за активни мерки на пазара на труда, обучение и квалификация, социално включване и здравеопазване. Темпът на усвояването им върви по план - договорени са вече около 76%, като целта е до края на септември да са 80%. Разплатени са към 23% от тях, което ще рече около 544 млн. лв. Възстановените и поисканите за възстановяване от ЕС са повече от половината от тях. По план върви и разходването на 73 млн. лв. от бюджета за активни мерки на пазара на труда. Отговарящите за определена сфера правят всичко както и колкото трябва, даже много повече, но проблемите,остават. На пазара на труда с евросредства се финансират проекти по проблеми, отдавна излезли от дневен ред заради дългосрочното планиране и бюрократичното забавяне.
Коментарите на "Сега" за външната политика на страната ни са, че "България акъл за Сирия дава, но бежанци не взема". Сирийската опозиция внезапно изгуби главния си обединител - българския министър на външните работи Николай Младенов. През юни и юли той свикваше срещи на сирийски опозиционери край София, получаваше благодарствени писма от европейски лидери. В момента Съветът за сигурност обсъжда как да се справи с бежанската вълна, която нараства като човешко цунами, способно да прекоси не само границите на Турция, но и граничещите с нея държави като България. Повече от разбираемо е, че най-бедната държава в Европа няма как да се меси в процеси, които най-напред изискват солидни ресурси - като приемането на бежанци, изпращането на помощи в други държави, които вече изнемогват, финансирането на опозиционни групи и пр. В момента, когато възникна нужда всеки загрижен за Сирия да обяви какво дава в нейна подкрепа, България си глътна езика. Външният министър Младенов, едва ли има отговор на въпроса как би постъпил, ако хиляди сирийци пожелаят убежище в България. Правителството и неговите министри трябва да осъзнават последиците от своите думи и действия.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар