Този регион продължава да носи дълбокия белег от същото бедствие през 2004 година. От 220 хиляди жертви на приливната вълнà в Азия, 170 хиляди бяха в Ачех.
„Когато видях какво става в Япония, изглеждаше абсолютно същото като това, което стана тук”, разказва пред BBC 55-годишният Софиан, загубил жена си и двете си деца в стихията преди 7 години. „Водата беше същата – мръсна и помитаща всичко, коли, постройки, кораби”.
Всъщност за много хора, преживели ужаса в Ачех, японските вълни цунами са първите, които могат всъщност да видят. Защото по време на тяхното бедствие са били твърде заети да бягат, за да се обръщат назад и да гледат какво точно ги „преследва”.
За един човек обаче може да се каже с абсолютна сигурност, че е преминал през ада два пъти и е оцелял. След като преживява кошмара в Ачех, индонезиецът Захрул Фуади се оказва в епицентъра и на японското разрушително земетресение. Така той получава уникалното и същевременно зловещо изживяване да оцелее при двете най-големи цунами-бедствия в съвременната история на човечеството.
В първия случай Захрул и семейството му успяват да избягат навреме благодарение на малък мотор, с който се изкачили високо в планината. Още пазят мотоциклета като реликва и той заема подобаващо място пред семейния дом в предградията на столицата на Ачех.
„Бог ме спаси с този мотор и смятам да го пазя през целия си живот”, казва индонезиецът в интервю за BBC.
В месеците след стихията 39-годишният Фуади започва докторантура в университета в Сендай, Северна Япония. Признава, че решението да се премести отчасти е било продиктувано от силното желание да се отърси от потискащата обстановка у дома.
Но Сендай се превръща в една от най-тежко ударените зони при труса с магнитуд 9 от 11 март.
„Бях на семинар на третия етаж в сградата на университета, когато започна земетресението. Почувствах внезапен трус, който обаче продължи. Веднага си спомних, че и през 2004-та земетресението беше продължително и си помислих – цунамито идва”, споделя Захрул.
Университетът е достатъчно далеч от брега и този път не се налага бягство от огромните вълни. Но при минусови температури, без ток и вода и с малко бебе вкъщи, индонезиецът е принуден да се върне в Ачех заедно с жена си и трите си деца.
Сега, завръщайки се в родното място, той може да види дали е настъпила съществена промяна шест години и половина след земетресението. Спомените неизбежно се връщат.
„Беше пълен хаос. Трупове навсякъде, купчини от трупове. По пътя до крайбрежието можеше да минава само по една кола, въпреки че по принцип е широк 12 метра. Труповете бяха през 3-4 метра”, казва Захрул.
Сега пътят е възстановен. Цели селища от двете му страни са издигнати наново, предимно с помощта на международни хуманитарни организации. Има и знаци, които упътват хората в каква посока да се евакуират при ново цунами.
Има рязък контраст от времето преди бедствието. Тогава повечето местни жители, дори и образовани хора като г-н Фуади, не били чували думата цунами и нямали представа за опасността, която тези огромни вълни носят. В сравнение с нивото на подготвеност в Япония, неосведомеността в Ачех преди стихията е била наистина стряскаща.
Сега обаче ситуацията е различна. Вече има евакуационни центрове и системи за предупреждение, нивото на информираност е далеч по-високо. „Научихме доста, така че се надявам, ако подобно нещо се случи отново, да има далеч по-малко жертви”, споделя Захрул.
В много аспекти хората в Ачех отдавна са се върнали към нормалния си живот. Трафикът в големите градове, хотелите, заведенията за бързо хранене, билбордовете, всичко отново е там.
Но докато сградите и инфраструктурата могат да се възстановят, за заличаването на душевните белези е необходимо повече време.
По-рано този месец фалшива тревога за идващо цунами предизвика паника в редица селища. Една жена почина вследствие сърдечен удар, а мъж беше приет в болница с тежки наранявания, след като опитал да скочи от втория етаж на къщата си, виждайки бягащата тълпа.
Захрул Фуади се завръща в Япония след няколко дни. Трябва да събере останалия багаж на семейството и да завърши следването си. В дългосрочен план е готов да се прибере в Банда Ачех, въпреки риска да попадне под ударите на ново цунами.
„Всяко място по света носи свои собствени рискове за бедствие. Ако се разхождаш по пътя, може да те сгази кола... Опасността е навсякъде”, обяснява индонезиецът.
Към момента той е просто благодарен, че е жив: „Оцелях след две огромни природни катастрофи. Не много хора могат да се похвалят с нещо подобно”.
Източник dnes.bg
Коментари
Публикуване на коментар